При алкалното хранене се набляга на консумацията на хранителни продукти с ниска киселинност, както и такива, които създават алкална среда в тялото. Смята се, че ежедневният прием на алкализиращи храни помага за поддържане на рН баланса в организма и понижава риска от развитие на редица заболявания.
Първите проучвания за въздействието на храната върху алкално – киселинния баланс се провеждат още през втората половина на деветнадесети век. Дори и тогава учените установяват, че метаболизирането на различните храни може да въздейства върху вътрешната среда и да провокира изменения в нивата на рН.
През последните десетилетия все повече изследвания потвърждават тези резултати и доказват, повишаването на киселинността в организма индуцира неблагоприятни изменения и патогенни процеси. Събраните данни показват, че поддържането на ниско рН може да има пагубен ефект върху костите, предизвиквайки понижена костна плътност и остеопороза.
Според специалистите един от най – лесните начини за превенция на ацидоза (повишена киселинност) и възстановяване на алкално – киселинния баланс е спазването на алкална диета. Този начин на хранене се доближава много до менюто на нашите прадеди, които са се хранили основно с растителни продукти, особено плодове и зеленчуци. Какво точно представлява алкалната диета и какви са ползите за костната система ще разберете в следващите редове!
Първи стъпки в алкалното хранене
Алкалната диета е режим на хранене, при който се акцентира върху въздействието на различните видове храни върху рН баланса на тялото. Менюто се базира на това дали метаболитните отпадъци, получени след преработката и усвояването на даден продукт са киселинни или алкални. Главната хипотеза е, че киселинните метаболити допринасят за окисляване на организма, а алкалните за алкализиране. Този ефект е забелязан още през 19ти век, когато учените установяват, че храните с киселинни прекурсори понижават рН нивата на урината.
В хода на десетилетия години проучвания за важността на алкално – киселинния баланс за здравето и връзката му с диетата, специалистите стигат до извода, че повишената консумация на храни с ниско рН влияе негативно върху общото здраве.
Оптималното рН на човешкия организъм е леко алкално (7,35 – 7,45). Тази среда позволява безпроблемното протичане на биохимичните процеси и предотвратява развитието на болестотворни процеси. В същото време, покачването на вътрешната киселинност се асоциира с повишена инфламаторна симптоматика и влошено здраве. В дългосрочен план това може да доведе до хронично възпаление, което може да доведе до клетъчни и ДНК изменения. Нарастващ брой проучвания свързват понижаването на рН нивата с патогенезата на различни заболявания, включително рак и остеопороза.
Влиянието на храната върху рН нивата
рН на кръвта се смята за константа, която не може да бъде повлияна от храната. В същото време научните данни показват, че системният прием на киселинни храни с прекурсори на киселинни метаболити значително увеличава риска от развитие на ацидоза. Това е състояние, при което нивото на рН на кръвта е под нормата. Освен това алкалното хранене доказано понижава възпалението и редуцира риска от загуба на костна маса при пациенти с ацидоза.
Киселинните прекурсори определят дали след метаболизирането си, даден продукт ще създаде киселинни или алкални отпадни вещества. След преработка, тези отпадни метаболити се екскретират чрез урината или потта. Тъй като бъбреците са един от основните органи, отговорни за неутрализирането на киселинните метаболити, рН на урината бързо показва каква храна сме консумирали. Редовният прием на киселинни храни затруднява бъбречната функция и може да доведе до натрупване на киселинни отпадни вещества. С годините това може да причини бъбречни увреждания, влошено храносмилане, нарушено опорно – двигателно здраве.
Поддръжниците на алкалното хранене изтъкват, че модерната диета е бедна на алкализиращи храни, като пресни плодове и зеленчуци. В същото време консумацията на киселинни храни, като месо и полуфабрикати, значително се е увеличила. Един от основните проблеми е дефицитът на алкални минерали в съвременното меню. Някои изследвания показват, че алкалната диета допринася за повишаване на нивата на тези есенциални нутриенти.
Позволени и забранени храни
Като първа мярка за възстановяване на алкално – киселинния баланс лекарите и учените препоръчват преминаване към алкална диета. Анализите от направените до момента изследвания ясно показват, че алкалното хранене има положителен ефект и носи множество здравни ползи. Според различни източници алкалната диета насърчава отслабването, противодейства хроничното възпаление, понижава риска от развитие на рак и остеопороза и действа общоукрепващо.
Самият режим на хранене е ориентиран към консумацията на растителни храни с високо рН и продукти с алкализиращ ефект. рН е мярка, която определя до каква степен някакво вещество е алкално или киселинно. Степента на киселинност се определя по скалата от 0 до 14, като стойностите под 7 са киселинни, 7 е неутрално рН, а над 7,3 – алкално.
Киселинни храни
- Месо
- Млечни продукти
- Повечето риби
- Яйца
- Алкохол
- Кофеин
- Газирани напитки
- Полуфабрикати
- Пържени храни
Неутрални храни
- Тестени изделия
- Захари
- Натурални мазнини
- Нишестета
Алкални храни
- Плодове
- Зеленчуци
- Зеленолистни
- Бобови култури
- Ядки
Нека да отбележим, че цитрусите и натуралния оцет имат ниско рН, но създават алкална среда в хода на преработка, което ги прави отлично допълнение към алкалната диета.
Що е то алкална вода
Когато говорим за алкално хранене няма как да не споменем популярната алкална вода. Това всъщност е вода, богата на алкални минерали, като калций, магнезий, цинк, желязо и калий. Тези минерали изпълняват есенциални функции в организма и недостигът им се свързва с развитие на различни симптоми и неразположения. Както вече споменахме, в съвременното меню често има недостиг именно на тези нутриенти. Системното понижаване на нивата им води до нарушаване на алкално – киселинния баланс и провокира неблагоприятни процеси в организма. Според мнозина ежедневният прием на алкална вода може да спомогне за възстановяване на равновесието и запълване на дефицитите.
Колко е важен алкално – киселинният баланс за костната система
За да компенсира дисбаланса в рН нивата, тялото инициира компенсаторни механизми. На първо място това е освобождаването на калций и други минерали от най – големия минерален склад в организма – костите. Това е неблагоприятен процес, който оказва сериозно влияние върху костния метаболизъм и нарушава костната хомеостаза.
Връзката между рН нивата и костния метаболизъм
Учените са установили, че пролиферацията и активността на костни клетки се влияе пряко от рН нивата. Това означава, че всяко отклонение от нормата оказва моментално въздействие върху костната система.
Известно е, че при рН от 7,4 производството на остеобласти (клетки, отговорни за формирането на нова костна тъкан) е оптимално. При спад в нивата на рН остеокластната активност и производство се повишават. Остеокластите са костни клетки, които медиират процеса на костна резорбция, или разграждане. Когато остеокластите вземат превес на остеобластите процесът на костна резорбция се ускорява, провокирайки загуба на костно вещество. В дългосрочен план това води до понижаване на костната плътност и развитие на остеопороза.
Поддържането на оптимален алкално – киселинен баланс възпрепятства нарушенията в костната хомеостаза. Редица проучвания показват, че алкалната диета помага за поддържане на рН нивата в норма и подобрява цялостното костно здраве. За да сте сигурни, че получавате необходимото количество алкални минерали можете да започнете прием на хранителни добавки. COXAMIN е уникален продукт на основата на растителен калций, който съдържа богато разнообразие от есенциални витамини и минерали. Повече за суплемента можете да прочетете тук!
Източници
Remer T. Influence of diet on acid-base balance. Seminars in Dialysis. 2000;13(4):221–226.
Schwalfenberg GK. The alkaline diet: is there evidence that an alkaline pH diet benefits health? J Environ Public Health. 2012;2012:727630. doi: 10.1155/2012/727630. Epub 2011 Oct 12. PMID: 22013455; PMCID: PMC3195546.
Frassetto L, Banerjee T, Powe N, Sebastian A. Acid Balance, Dietary Acid Load, and Bone Effects-A Controversial Subject. Nutrients. 2018 Apr 21;10(4):517. doi: 10.3390/nu10040517. PMID: 29690515; PMCID: PMC5946302.
