Стресът, независимо дали е от възпалителен, травматичен, психо – емоционален характер или екзогенен характер, активира хипоталамо – хипофизно – надбъбречната ос (HPA). Това е специфична ос на взаимодействие между хипоталамуса, хипофизата и надбъбречната жлеза, която регулира различни ендокринни процеси и оказва директно въздействие върху цялостното здравословно състояние. Неправилната активност на тази ос предизвиква покачване на нивата на кортизол в организма. Това е глюкокортикоиден хормона на стреса, който в повишени стойности може да предизвика неблагоприятни процеси в различни витални системи, в това число скелетната.
Известно е, че кортизолът може да повлияе отрицателно на костната плътност като предизвика нарушения в костния метаболизъм, инхибира бъбречната реабсорбция на калций и доведе до хормонален дисбаланс. В дългосрочен план пренебрегването на стреса и акумулирането на стресовия хормон могат да причинят хронични костни проблеми и да провокират развитие на остеопороза.
Какво е стресът
Стресът е естествена реакция на организма в ситуации на неочаквана промяна, която предизвиква физическо, емоционално или психологично натоварване и напрежение. Обикновено се проявява в ситуации, които са ни непознати или не можем да контролираме. Стресът може да се прояви и при силни положителни емоции, които са ни сварили неподготвени или са ни връхлетели изведнъж. Съществува и травматичен стрес, който се акумулира в следствие на физическа травма, инцидент или дори при интензивна тренировка. Друг вид стрес е този, причинен от различни фактори на околната среда или патологични състояние в организма.
Основната функция на стреса е да ни предпазва когато сме застрашени от опасност. Този защитен отговор на тялото се активира под въздействие на различни стресори, които възприемаме като заплаха. Те могат да бъдат обективни или субективни и интензитета на реакцията зависи от индивидуалното ни възприятие за конкретния стресор и способността на организма да се адаптира към неблагоприятните фактори. Точно затова един и същи фактор може да има различен ефект върху различните хора.
Дългосрочният ефект на стреса върху здравето
Учените са установили, че в периода на растеж и съзряване на скелета, костите се нуждаят от умерено механично натоварване. Когато редовно бъдат подлагани на лек физиологичен стрес в детството и юношеството костите стават по – плътни. Това се дължи на необходимостта от повишена устойчивост към потенциални травми и фрактури в следствие на повишеното натоварване. В хода на този сложен процес костната маса се увеличава. Научните данни показват, че редовните упражнения, бягането и скачането в детството, съчетани с правилна диета, правят скелета по здрав и повишават устойчивостта му към дегенеративни изменения и остеопороза в напреднала възраст.
В същото време стресът предизвиква специфични физиологични изменения, които водят до повишена секреция на стресови хормони. В реални ситуации на опасност това е животоспасяващо, тъй като задейства режим „бий се или бягай“. Това води до мобилизиране на силите, прилив на енергия и подобряване на аналитичната способност на мозъка. Целта е самосъхранение и оцеляване, които са били особено важни в миналото. Днес нещата са малко по – различни поради промените в начина на живот. Мозъкът все още не може да разграничава реалната опасност за живота от субективните фактори. Това води до често задействане на стресовия отговор и акумулиране на хроничен стрес. Системният стрес предизвиква натрупване на кортизол и повишена възпалителна активност в организма. В дългосрочен план това може да доведе сериозни костни проблеми, в това число понижена костна плътност, костна крехкост и остеопороза.
Калцият и костната система
Калцият е есенциален нутриент, който трябва да си набавяме чрез диетата. Той е изключително важен за костното здраве, тъй като е основен градивен елемент на костите. Поддържането на нивата му е пряко свързано с костната плътност и устойчивостта на костите към чупене. Като жива структура, костите ежедневно се нуждаят от здравословна доза лесно усвоим калций.
Самият скелет е своеобразен минерален склад, който съхранява калций и екскретира малки количества от него при нужда. Това се осъществява посредством костна резорбция, при който специализирани костни клетки предизвикват разграждане на костна тъкан. Това е естествен процес, част от цялостния цикъл на костно ремоделиране, който помага за регенериране на костите при травми и фрактури и укрепва костната система.
Свободният калций е необходим за осъществяването и поддържането на основни процеси в тялото, в това число циркулация на кръв, мускулна функция, секреция на някои хормони. Минералът участва и в осъществяването на невротрансмисията. При дефицит на калций или проблеми с калциевия метаболизъм се наблюдават сериозни изменения в костната хомеостаза. Един от главните прекурсори на тези нарушения е повишената екскреция на кортизол в следствие на стрес.
Връзката между стреса и костното здраве
Данните от различни изследвания доказват, че стресовият хормон кортизол е пряко свързан с костния метаболизъм и калциевите нива. Според събраните данни, при хората с хиперкортицизъм (повишени нива на кортизол) се наблюдава редукция в образуването на нова костна тъкан и редуциране на костната маса. Това се дължи на способността на кортизола да възпрепятства усвояването на нутриенти в стомашно – чревния тракт и по този начин да нарушава калциевия метаболизъм. В изследвания върху здрави хора ясно се вижда обратна връзка между кортизола и костаната плътност и положителна връзка между хормона и риска от фрактури.
В същото време стресът повишава пролиферацията на свободни радикали и води до натрупване на оксидативен стрес (ОС). Множество клинични изследвания потвърждават връзката между ОС и развитието на над 60 хронични заболявания. Повишената активност на реактивните видове провокира клетъчни изменения и провокира инфламаторни процеси в организма. Когато състоянието не бъде контролирано започва да влияе върху всички органи и системи.
ОС влошава храносмилателната дейност и абсорбцията на витамини и минерали, в това число калций и магнезий. Освен това се свързва с ускорена костна резорбция и влошена остеобластна активност. Това са специализирани костни клетки, които отговарят за изграждането на костна тъкан. Комбинираният ефект от тези два процеса води до бърза загуба на костна маса и повишена костна крехкост. Всички тези сложни процеси значително увеличават риска от остеопороза, дори при по – млади хора.
Заключение
Стресът чест осе описва като модерна болест, която бавно, но сигурно влошава здравето и качеството на живот. Въпреки че не може да бъде напълно избегнат, стресът може да бъде контролиран. Ако искате да се радвате на дълголетие и крепко здраве е препоръчително незабавно да предприемете мерки за ограничаване на стреса в ежедневието си. Това може да бъде постигнато с холистичен подход, който включва здравословна диета, време за почивка, пълноценен сън, техники за релакс (медитация, йога, хоби, време с приятели и тн.) и умерена доза спорт. Междувременно можете да се погрижите за здравето на костите си като им осигурите здравословна доза калций! Продуктите от серията COXAMIN са най – добрият начин да набавите на тялото си минерала в лесноусвоима и пълноценна форма!
Източници
Chiodini I, Scillitani A. Attuali conoscenze sulla patogenesi dell’osteoporosi: il ruolo dell’increzione di cortisolo [Role of cortisol hypersecretion in the pathogenesis of osteoporosis]. Recenti Prog Med. 2008 Jun;99(6):309-13. Italian. PMID: 18710063.
Ermak G, Davies KJ. Calcium and oxidative stress: from cell signaling to cell death. Mol Immunol. 2002 Feb;38(10):713-21. doi: 10.1016/s0161-5890(01)00108-0. PMID: 11841831.
Bedford JL, Barr SI. The relationship between 24-h urinary cortisol and bone in healthy young women. Int J Behav Med. 2010 Sep;17(3):207-15. doi: 10.1007/s12529-009-9064-2. PMID: 19802700; PMCID: PMC2911474.
Song L. Calcium and Bone Metabolism Indices. Adv Clin Chem. 2017;82:1-46. doi: 10.1016/ bs.acc.2017.06.005. Epub 2017 Aug 7. PMID: 28939209.
